На моята луна

22:09 ч. 0 Comments

Слънцето заспива над града,
бляскава луна му се присънва.
Аз се мъча също да заспя,
и в съня отново да те върна.

Виж небето! Гледам те от там.
Точно зад помръкващия хребет.
Много дълго време чаках сам,
някъде на облак номер девет.

Късно е. И иде полунощ.
Само аз се скитам още буден.
Махам ти от горе. Лека нощ!
Утре ни очаква изгрев влюбен.

Утре ни очаква хубав ден.
Утре ще сме истински щастливи.
Утре ще сънуваш дълго мен,
как блестя над прашните баири.

Как изгрявам бавно над града,
крачещ по червени керемиди.
И ако успея да заспя,
сигурно ще можем да се видим.

За важните неща

22:36 ч. 0 Comments

Първо, да благодаря още веднъж на Caribiana за номинацията и за добрите думи!
Не ме бива много в неща като благодарности, пожелания и т.н. ... но се надявам все пак, че тези, на които съм благодарен по някакъв начин ще го разберат.
Да отбележа, че номинации няма да има, защото не обичам да избирам така хората... та все пак:
Кои са важните за мен неща?
На първо място разбира се (макар да звучи изтъркано и банално) това са семейството, рпднините и приятелите ми. Ако трябва да отлича все пак някои от тях, то това ще са на първо място по-възрастните - двете ми баби - Пенка и Магдалена, и дядо ми Павел (на който е кръстен брат ми) ... и разбира се човека, който винаги ще нося в сърцето си, така, както нося името му - дядо ми Георги, лека му пръст!
Ако трябва да правя списък от най-добри приятели, няма как да не спомена приятеля ми от детството, с който макар, че живеем в съседни блокове, напоследък не се виждаме често...
Това е Ивайло, с който се познаваме от 7 годишни хлапета, имали сме какви ли не преживявания заедно, помагал ми е много, карали сме се често ... но в крайна сметка - нищо не може да разруши истинското приятелство ... или поне се надявам, че е така.
Не мога да не спомена Никсана и Ванката... със всичките си недостатъци, след всички спорове и неразбирателства, които сме имали помежду си, все пак не мога да отрека, че те също са сред най-добрите ми приятели ... Казват, че човек сам избира приятелите ... но според мен тук не става въпрос за избор... просто има хора, с които живота те среща и с които си допадате - те са такива, каквито са ... и трябва да ценим това, че поне ги има. Зашото както всеки добре знае - приятелите се печелят трудно но се губят лесно... и все пак зависи дали са истински приятели.
Доста се отплеснах... щях да пиша за важни неща, но пиша само за хора... но явно както е тръгнало ще продължа в същия дух...
явно не съм от хората, които имат много познати ... и при това скъпи такива... но все пак да допълня:

Ели ... която смени няколко ника през годините. Тя е от малкото хора, които мога да определя като ветерани сред онлайн приятелите ми... запознахме се преди години в mIRC и до ден днешен продължаваме да си пишем... вече не толкова често, но все пак... сега обаче вече в Skype. Няма как да не и благодаря, че не ме е изоставила :)

Радост (по известна като Caribiana), на която благодарих по-горе за монинацията... за съжаление няма да мога да и върна жеста със същото... и не, защото не заслужава... напротив...
но просто не мога да подреждам хората по този начин ... някак не ме бива в тези неща...
За нея просто искам да кажа, че е сред малкото хора, на които споделям абсолютно всичко и които знаят толкова неща за мен. Може да прозвучи малко смешно, но дори повечето от хората, който всеки ден са край мен не ме познават толкова добре, колкото нея.
Искам да и благодаря за чудесните стихове, за приятелството и времето, което ми е отделяла ... за вдъхновението, което много пъти съм дължал на нея...
и за това, че още ме търпи и не ме е зарязала (разбирайте - баннала, игнорирала и т.н. :))
Благодаря, Радост, че те има!
Благодаря на едно момиче от Ямбол, на което вече изгубих следите - Благодаря ти, Янче, че ме научи да обичам и благодарение на теб разбрах какво е любовта. Няма как да си забравя първата любов... нищо, че в по-голямата си част беше виртуална. Пожелавам си някой ден пак да се срещнем, защото ми липсваш като приятелка... и да знаеш, че никога няма да те забравя!
Накрая да благодаря и на най-голямата си любов, която също никога не бих забравил... и въпреки тъжните моменти, които бяха повече от хубавите (лично за мен) - винаги ще бъда край теб като приятел Татянче, защото наистина държа на приятелите си.
Научи ме да обичам истински... показа ми какво е несподелената любов ... показа ми и тъжната страна на любовта... и ти благодаря! Обичкам си те!
Благодаря и на somebody-who ... който не познавам лично, но ми е градски, и макар, че рядко си комуникираме, все пак съм му много признателен за приятелството (и за страхотните пожелания на именния ми ден)!
Той е първият автор, който прочетох в stihovebg.com ... благодаря му за чудесните стихове, с които ме запали още повече по поезията!
Обичам всички, които споменах (и тези, които съм пропуснал)... макар, че са малко хората, на които съм казвал тези думи наистина ... надявам се те да знаят, че наистина държа на тях и много ги обичам... всички!

Игри на "Сбогом"

12:35 ч. 0 Comments

Аз няма да ти преча вече. Няма!
И болката във мене ще подтискам,
когато казваш пак да те забравя,
а всъщност още искаш, да те искам.

И колкото и "Сбогом" да повтаряш,
след всичките ни минали раздели,
ти никога не можеш да забравиш,
за времето прекарано със мене.

Но някой ден, когато се протегнеш,
аз няма да съм там и да те хвана.
Адио, ми аморе, няма време
и чао, сайонара, досвиданья!

Лека нощ!

22:59 ч. 0 Comments

Лека нощ, когато се прозяваш,
някъде към седем сутринта,
в утрото, когато бавно ставаш,
в първите минути на деня.

Лека нощ, макар и индиректно!
И да е дванайсет на обяд,
и да е безжалостно напекло
слънцето над бързащия град.

Лека нощ, дори и да е светло,
в капналия, късен следобяд,
даже да се спуска много леко,
мрака над въртящия се свят.

Лека нощ на теб, незабравима!
Чакам те със всеки изгрев нов.
Вярвам, че наистина те има,
моя незалязваща любов.

НЕотминала любов

13:33 ч. 0 Comments

Често пъти спирам да вървя,
искайки назаде да пристъпя,
бягайки през гъстата мъгла,
дето се е спуснала над пътя.

До дето със треперещи крака
не стигна там, където пътя пари,
до там, където срещнах любовта
и там, където ти ме изостави.

И скитащ, без посока и съдба,
във тебе искам лудо да се влюбя,
до силната прегръдка на нощта,
когато дойде време да те губя.

Търси се

14:45 ч. 0 Comments

Моят път е алея крайбрежна
изтъкана от лунни мечти,
аз не искам да губя надежда
и да вярвам в решени съдби.

Време-кулата леко се клати,
мисълта ми за теб я крепи.
Любовта ми издига палати
и ранена след туй ги руши.

Между устните бавно се стичат
тихи думи на скитащ се зов,
а пък аз все така те обичам
ненамерена моя любоя.

И на метри живота се носи
все пред мен във нестихващ се бяг,
и в море от бездънни въпроси
търся теб на отсрещния бряг.

Игра

20:21 ч. 0 Comments

Пързаляш се по слънчеви дъги,
люлееш се на облаци от нежност,
небето във прегръдка те върти
и с вятъра се гониш до небрежност.

До дето вече слънце натежи
над тихо свечерените поляни
и залеза започне да жуми,
преди да се опита да те хване.

Когато уморен денят заспи
и всеки срам се готви да си ляга,
е време за пораснали игри,
и в погледа ти... бавно се стопявам.