Първо, да благодаря още веднъж на Caribiana за номинацията и за добрите думи!
Не ме бива много в неща като благодарности, пожелания и т.н. ... но се надявам все пак, че тези, на които съм благодарен по някакъв начин ще го разберат.
Да отбележа, че номинации няма да има, защото не обичам да избирам така хората... та все пак:
Кои са важните за мен неща?
На първо място разбира се (макар да звучи изтъркано и банално) това са семейството, рпднините и приятелите ми. Ако трябва да отлича все пак някои от тях, то това ще са на първо място по-възрастните - двете ми баби - Пенка и Магдалена, и дядо ми Павел (на който е кръстен брат ми) ... и разбира се човека, който винаги ще нося в сърцето си, така, както нося името му - дядо ми Георги, лека му пръст!
Ако трябва да правя списък от най-добри приятели, няма как да не спомена приятеля ми от детството, с който макар, че живеем в съседни блокове, напоследък не се виждаме често...
Това е Ивайло, с който се познаваме от 7 годишни хлапета, имали сме какви ли не преживявания заедно, помагал ми е много, карали сме се често ... но в крайна сметка - нищо не може да разруши истинското приятелство ... или поне се надявам, че е така.
Не мога да не спомена Никсана и Ванката... със всичките си недостатъци, след всички спорове и неразбирателства, които сме имали помежду си, все пак не мога да отрека, че те също са сред най-добрите ми приятели ... Казват, че човек сам избира приятелите ... но според мен тук не става въпрос за избор... просто има хора, с които живота те среща и с които си допадате - те са такива, каквито са ... и трябва да ценим това, че поне ги има. Зашото както всеки добре знае - приятелите се печелят трудно но се губят лесно... и все пак зависи дали са истински приятели.
Доста се отплеснах... щях да пиша за важни неща, но пиша само за хора... но явно както е тръгнало ще продължа в същия дух...
явно не съм от хората, които имат много познати ... и при това скъпи такива... но все пак да допълня:
Ели ... която смени няколко ника през годините. Тя е от малкото хора, които мога да определя като ветерани сред онлайн приятелите ми... запознахме се преди години в mIRC и до ден днешен продължаваме да си пишем... вече не толкова често, но все пак... сега обаче вече в Skype. Няма как да не и благодаря, че не ме е изоставила :)
Радост (по известна като Caribiana), на която благодарих по-горе за монинацията... за съжаление няма да мога да и върна жеста със същото... и не, защото не заслужава... напротив...
но просто не мога да подреждам хората по този начин ... някак не ме бива в тези неща...
За нея просто искам да кажа, че е сред малкото хора, на които споделям абсолютно всичко и които знаят толкова неща за мен. Може да прозвучи малко смешно, но дори повечето от хората, който всеки ден са край мен не ме познават толкова добре, колкото нея.
Искам да и благодаря за чудесните стихове, за приятелството и времето, което ми е отделяла ... за вдъхновението, което много пъти съм дължал на нея...
и за това, че още ме търпи и не ме е зарязала (разбирайте - баннала, игнорирала и т.н. :))
Благодаря, Радост, че те има!
Благодаря на едно момиче от Ямбол, на което вече изгубих следите - Благодаря ти, Янче, че ме научи да обичам и благодарение на теб разбрах какво е любовта. Няма как да си забравя първата любов... нищо, че в по-голямата си част беше виртуална. Пожелавам си някой ден пак да се срещнем, защото ми липсваш като приятелка... и да знаеш, че никога няма да те забравя!
Накрая да благодаря и на най-голямата си любов, която също никога не бих забравил... и въпреки тъжните моменти, които бяха повече от хубавите (лично за мен) - винаги ще бъда край теб като приятел Татянче, защото наистина държа на приятелите си.
Научи ме да обичам истински... показа ми какво е несподелената любов ... показа ми и тъжната страна на любовта... и ти благодаря! Обичкам си те!
Благодаря и на somebody-who ... който не познавам лично, но ми е градски, и макар, че рядко си комуникираме, все пак съм му много признателен за приятелството (и за страхотните пожелания на именния ми ден)!
Той е първият автор, който прочетох в stihovebg.com ... благодаря му за чудесните стихове, с които ме запали още повече по поезията!
Обичам всички, които споменах (и тези, които съм пропуснал)... макар, че са малко хората, на които съм казвал тези думи наистина ... надявам се те да знаят, че наистина държа на тях и много ги обичам... всички!
