Мълчаливо

18:06 0 Comments

Косите ти са къдрави върби
край тясна криволичеща пътека
където бавно вятъра върви,
погалващ нощем мислите ти леко.

В очите ти разтапят се дъги.
По устните ти парят дъждовете.
Калинка във сърцето ти лети,
което е красиво горско цвете.

И често слушам просто как мълчиш,
когато ти е много мързеливо,
когато сутрин с първите лъчи
събуждаш се... когато си отивам.

Етикети:  

В старата къща на душата ми

0:57 0 Comments

Във погледа ми спуска се нощта,
на гоненица сенките играят
и свирейки по плочките с дъжда,
небето се опитва да мечтае.

Зад кръпките на старото перде
аз вехна като цвете в празна ваза,
в прозорците почукват ветрове
и бавно се катерят по перваза.

Във стаята се носи самота
и мъка по стените разпилява,
часовникът тиктака без стрелка,
а мрака се разстила от тавана.

И гледайки през пясъчни сълзи,
във ъглите се крият стари рани,
а времето не спира да пълзи,
опитвайки се здраво да ме хване.

Етикети:  

Вдъхновено

18:20 0 Comments

Всичко е написано по мен,
даже да се мъча да го скрия.
Бавно пак разцъфваш в моя ден,
в нищото на моята пустиня.

В края на безкрайното небе
дето във душата ми бушува,
моят облак все към теб гребе,
колкото и бури да му струва.

В пясъка ми парещо-студен
перла си сред хилядите миди.
Всичко е написано по мен,
стига да поискаш да го видиш.

Етикети:  

Сън ли си?

19:12 0 Comments

Сънувам все един и същи сън.
Една поляна. И едно момиче.
Навярно би подминала навън,
но в моят свят безумно ме обичаш.

Сънувам все един и същи път,
по който като вятъра те гоня.
Навярно ще забравиш за мигът,
за който утре няма да си спомняш.

Сънувам те, в зелената трева,
където със усмивка пак изгряваш
и с босите си, бягащи крака,
глухарчетата нежно разпиляваш.

Сънувам те в полета от мечти,
обгърнати от облачни копнежи
и зная, че събудя ли се, ти,
едва ли точно мен ще забележиш.

 

Танатофобия

19:12 0 Comments

Аз дълго те чаках във мрак,
студените нощи намразих,
намразих съня и не спях,
и буден умората газих.

Аз чаках те с първи лъчи
из тъмната стая да минеш
и в моите сънливи очи,
страха от нощта да изтриеш.

Но нямам какво да ти дам
и няма какво да ми върнеш,
и чакам - самотен и сам,
нощта моят сън да прегърне.

Сърцето ми кротко мълчи
и в тъмното бавно изстива,
и в мрака, затворил очи,
прости ми, но вече заспивам!

 

Приказка за лека нощ

19:11 0 Comments

Спиш ли? Или будна си в нощта?
Нека лека нощ ти пожелая
с приказка от края на света,
случила се някъде под Рая.

В тъмното на своята съдба
скитало едно момче в безкрая,
търсило по пътя любовта,
името му - няма да узнаеш.

А някъде, от другата страна,
в една градина плачело момиче,
сълзите и родили пролетта,
в душата и поникнало кокиче.

Коя е тя? На колко е била?
И името и - няма да узная,
но чувал съм, че имала крила
и някога живеела във Рая.

Легендите разказват за това,
как ангелът се влюбил във момчето,
как скършили и белите крила,
прокуждайки я всички от небето.

И скитайки из ничия земя,
наказана невидима да крачи
по черните пътеки на нощта,
вървяла и не спирала да плаче.

И лутали се цял живот така
из празните пустини и палати.
Такава била тяхната съдба,
към себе си да скитат - непознати.

И аз те търся. Просто знай това!
Плачеш ли? Навън е вече пролет.
Заспивай! Аз ще дойда с любовта,
понасяйки те в сънния си полет.

Етикети:  

Живот от спомени

19:09 0 Comments

Срещаме се... и след туй се губим,
тъжно пак сърцата ни туптят
и далеч един от друг се будим,
всеки тръгнал сам по своя път.

Всичко във живота ни е сложно.
Трудно се възкръсва от прахта.
Влюбваме се... ала невъзможно.
Няма справедливост в любовта.

Никога не ще се срещнем вече,
дните ни безжалостно хвърчат,
спомените бягат надалече,
сладките ни мигове горчат.

Вдишваме живота без почивки,
тръните по пътя боси газим
и за всички сълзи и усмивки,
място във сърцата си ще пазим.

Етикети:  

Абонамент за: Публикации (Atom)