На моята луна

22:09 ч.

Слънцето заспива над града,
бляскава луна му се присънва.
Аз се мъча също да заспя,
и в съня отново да те върна.

Виж небето! Гледам те от там.
Точно зад помръкващия хребет.
Много дълго време чаках сам,
някъде на облак номер девет.

Късно е. И иде полунощ.
Само аз се скитам още буден.
Махам ти от горе. Лека нощ!
Утре ни очаква изгрев влюбен.

Утре ни очаква хубав ден.
Утре ще сме истински щастливи.
Утре ще сънуваш дълго мен,
как блестя над прашните баири.

Как изгрявам бавно над града,
крачещ по червени керемиди.
И ако успея да заспя,
сигурно ще можем да се видим.