На моята луна

22:09 ч. 0 Comments

Слънцето заспива над града,
бляскава луна му се присънва.
Аз се мъча също да заспя,
и в съня отново да те върна.

Виж небето! Гледам те от там.
Точно зад помръкващия хребет.
Много дълго време чаках сам,
някъде на облак номер девет.

Късно е. И иде полунощ.
Само аз се скитам още буден.
Махам ти от горе. Лека нощ!
Утре ни очаква изгрев влюбен.

Утре ни очаква хубав ден.
Утре ще сме истински щастливи.
Утре ще сънуваш дълго мен,
как блестя над прашните баири.

Как изгрявам бавно над града,
крачещ по червени керемиди.
И ако успея да заспя,
сигурно ще можем да се видим.

За важните неща

22:36 ч. 0 Comments

Първо, да благодаря още веднъж на Caribiana за номинацията и за добрите думи!
Не ме бива много в неща като благодарности, пожелания и т.н. ... но се надявам все пак, че тези, на които съм благодарен по някакъв начин ще го разберат.
Да отбележа, че номинации няма да има, защото не обичам да избирам така хората... та все пак:
Кои са важните за мен неща?
На първо място разбира се (макар да звучи изтъркано и банално) това са семейството, рпднините и приятелите ми. Ако трябва да отлича все пак някои от тях, то това ще са на първо място по-възрастните - двете ми баби - Пенка и Магдалена, и дядо ми Павел (на който е кръстен брат ми) ... и разбира се човека, който винаги ще нося в сърцето си, така, както нося името му - дядо ми Георги, лека му пръст!
Ако трябва да правя списък от най-добри приятели, няма как да не спомена приятеля ми от детството, с който макар, че живеем в съседни блокове, напоследък не се виждаме често...
Това е Ивайло, с който се познаваме от 7 годишни хлапета, имали сме какви ли не преживявания заедно, помагал ми е много, карали сме се често ... но в крайна сметка - нищо не може да разруши истинското приятелство ... или поне се надявам, че е така.
Не мога да не спомена Никсана и Ванката... със всичките си недостатъци, след всички спорове и неразбирателства, които сме имали помежду си, все пак не мога да отрека, че те също са сред най-добрите ми приятели ... Казват, че човек сам избира приятелите ... но според мен тук не става въпрос за избор... просто има хора, с които живота те среща и с които си допадате - те са такива, каквито са ... и трябва да ценим това, че поне ги има. Зашото както всеки добре знае - приятелите се печелят трудно но се губят лесно... и все пак зависи дали са истински приятели.
Доста се отплеснах... щях да пиша за важни неща, но пиша само за хора... но явно както е тръгнало ще продължа в същия дух...
явно не съм от хората, които имат много познати ... и при това скъпи такива... но все пак да допълня:

Ели ... която смени няколко ника през годините. Тя е от малкото хора, които мога да определя като ветерани сред онлайн приятелите ми... запознахме се преди години в mIRC и до ден днешен продължаваме да си пишем... вече не толкова често, но все пак... сега обаче вече в Skype. Няма как да не и благодаря, че не ме е изоставила :)

Радост (по известна като Caribiana), на която благодарих по-горе за монинацията... за съжаление няма да мога да и върна жеста със същото... и не, защото не заслужава... напротив...
но просто не мога да подреждам хората по този начин ... някак не ме бива в тези неща...
За нея просто искам да кажа, че е сред малкото хора, на които споделям абсолютно всичко и които знаят толкова неща за мен. Може да прозвучи малко смешно, но дори повечето от хората, който всеки ден са край мен не ме познават толкова добре, колкото нея.
Искам да и благодаря за чудесните стихове, за приятелството и времето, което ми е отделяла ... за вдъхновението, което много пъти съм дължал на нея...
и за това, че още ме търпи и не ме е зарязала (разбирайте - баннала, игнорирала и т.н. :))
Благодаря, Радост, че те има!
Благодаря на едно момиче от Ямбол, на което вече изгубих следите - Благодаря ти, Янче, че ме научи да обичам и благодарение на теб разбрах какво е любовта. Няма как да си забравя първата любов... нищо, че в по-голямата си част беше виртуална. Пожелавам си някой ден пак да се срещнем, защото ми липсваш като приятелка... и да знаеш, че никога няма да те забравя!
Накрая да благодаря и на най-голямата си любов, която също никога не бих забравил... и въпреки тъжните моменти, които бяха повече от хубавите (лично за мен) - винаги ще бъда край теб като приятел Татянче, защото наистина държа на приятелите си.
Научи ме да обичам истински... показа ми какво е несподелената любов ... показа ми и тъжната страна на любовта... и ти благодаря! Обичкам си те!
Благодаря и на somebody-who ... който не познавам лично, но ми е градски, и макар, че рядко си комуникираме, все пак съм му много признателен за приятелството (и за страхотните пожелания на именния ми ден)!
Той е първият автор, който прочетох в stihovebg.com ... благодаря му за чудесните стихове, с които ме запали още повече по поезията!
Обичам всички, които споменах (и тези, които съм пропуснал)... макар, че са малко хората, на които съм казвал тези думи наистина ... надявам се те да знаят, че наистина държа на тях и много ги обичам... всички!

Игри на "Сбогом"

12:35 ч. 0 Comments

Аз няма да ти преча вече. Няма!
И болката във мене ще подтискам,
когато казваш пак да те забравя,
а всъщност още искаш, да те искам.

И колкото и "Сбогом" да повтаряш,
след всичките ни минали раздели,
ти никога не можеш да забравиш,
за времето прекарано със мене.

Но някой ден, когато се протегнеш,
аз няма да съм там и да те хвана.
Адио, ми аморе, няма време
и чао, сайонара, досвиданья!

Лека нощ!

22:59 ч. 0 Comments

Лека нощ, когато се прозяваш,
някъде към седем сутринта,
в утрото, когато бавно ставаш,
в първите минути на деня.

Лека нощ, макар и индиректно!
И да е дванайсет на обяд,
и да е безжалостно напекло
слънцето над бързащия град.

Лека нощ, дори и да е светло,
в капналия, късен следобяд,
даже да се спуска много леко,
мрака над въртящия се свят.

Лека нощ на теб, незабравима!
Чакам те със всеки изгрев нов.
Вярвам, че наистина те има,
моя незалязваща любов.

НЕотминала любов

13:33 ч. 0 Comments

Често пъти спирам да вървя,
искайки назаде да пристъпя,
бягайки през гъстата мъгла,
дето се е спуснала над пътя.

До дето със треперещи крака
не стигна там, където пътя пари,
до там, където срещнах любовта
и там, където ти ме изостави.

И скитащ, без посока и съдба,
във тебе искам лудо да се влюбя,
до силната прегръдка на нощта,
когато дойде време да те губя.

Търси се

14:45 ч. 0 Comments

Моят път е алея крайбрежна
изтъкана от лунни мечти,
аз не искам да губя надежда
и да вярвам в решени съдби.

Време-кулата леко се клати,
мисълта ми за теб я крепи.
Любовта ми издига палати
и ранена след туй ги руши.

Между устните бавно се стичат
тихи думи на скитащ се зов,
а пък аз все така те обичам
ненамерена моя любоя.

И на метри живота се носи
все пред мен във нестихващ се бяг,
и в море от бездънни въпроси
търся теб на отсрещния бряг.

Игра

20:21 ч. 0 Comments

Пързаляш се по слънчеви дъги,
люлееш се на облаци от нежност,
небето във прегръдка те върти
и с вятъра се гониш до небрежност.

До дето вече слънце натежи
над тихо свечерените поляни
и залеза започне да жуми,
преди да се опита да те хване.

Когато уморен денят заспи
и всеки срам се готви да си ляга,
е време за пораснали игри,
и в погледа ти... бавно се стопявам.

Мълчаливо

18:06 ч. 0 Comments

Косите ти са къдрави върби
край тясна криволичеща пътека
където бавно вятъра върви,
погалващ нощем мислите ти леко.

В очите ти разтапят се дъги.
По устните ти парят дъждовете.
Калинка във сърцето ти лети,
което е красиво горско цвете.

И често слушам просто как мълчиш,
когато ти е много мързеливо,
когато сутрин с първите лъчи
събуждаш се... когато си отивам.

В старата къща на душата ми

0:57 ч. 0 Comments

Във погледа ми спуска се нощта,
на гоненица сенките играят
и свирейки по плочките с дъжда,
небето се опитва да мечтае.

Зад кръпките на старото перде
аз вехна като цвете в празна ваза,
в прозорците почукват ветрове
и бавно се катерят по перваза.

Във стаята се носи самота
и мъка по стените разпилява,
часовникът тиктака без стрелка,
а мрака се разстила от тавана.

И гледайки през пясъчни сълзи,
във ъглите се крият стари рани,
а времето не спира да пълзи,
опитвайки се здраво да ме хване.

Вдъхновено

18:20 ч. 0 Comments

Всичко е написано по мен,
даже да се мъча да го скрия.
Бавно пак разцъфваш в моя ден,
в нищото на моята пустиня.

В края на безкрайното небе
дето във душата ми бушува,
моят облак все към теб гребе,
колкото и бури да му струва.

В пясъка ми парещо-студен
перла си сред хилядите миди.
Всичко е написано по мен,
стига да поискаш да го видиш.

Сън ли си?

19:12 ч. 0 Comments

Сънувам все един и същи сън.
Една поляна. И едно момиче.
Навярно би подминала навън,
но в моят свят безумно ме обичаш.

Сънувам все един и същи път,
по който като вятъра те гоня.
Навярно ще забравиш за мигът,
за който утре няма да си спомняш.

Сънувам те, в зелената трева,
където със усмивка пак изгряваш
и с босите си, бягащи крака,
глухарчетата нежно разпиляваш.

Сънувам те в полета от мечти,
обгърнати от облачни копнежи
и зная, че събудя ли се, ти,
едва ли точно мен ще забележиш.

Танатофобия

19:12 ч. 0 Comments

Аз дълго те чаках във мрак,
студените нощи намразих,
намразих съня и не спях,
и буден умората газих.

Аз чаках те с първи лъчи
из тъмната стая да минеш
и в моите сънливи очи,
страха от нощта да изтриеш.

Но нямам какво да ти дам
и няма какво да ми върнеш,
и чакам - самотен и сам,
нощта моят сън да прегърне.

Сърцето ми кротко мълчи
и в тъмното бавно изстива,
и в мрака, затворил очи,
прости ми, но вече заспивам!

Приказка за лека нощ

19:11 ч. 0 Comments

Спиш ли? Или будна си в нощта?
Нека лека нощ ти пожелая
с приказка от края на света,
случила се някъде под Рая.

В тъмното на своята съдба
скитало едно момче в безкрая,
търсило по пътя любовта,
името му - няма да узнаеш.

А някъде, от другата страна,
в една градина плачело момиче,
сълзите и родили пролетта,
в душата и поникнало кокиче.

Коя е тя? На колко е била?
И името и - няма да узная,
но чувал съм, че имала крила
и някога живеела във Рая.

Легендите разказват за това,
как ангелът се влюбил във момчето,
как скършили и белите крила,
прокуждайки я всички от небето.

И скитайки из ничия земя,
наказана невидима да крачи
по черните пътеки на нощта,
вървяла и не спирала да плаче.

И лутали се цял живот така
из празните пустини и палати.
Такава била тяхната съдба,
към себе си да скитат - непознати.

И аз те търся. Просто знай това!
Плачеш ли? Навън е вече пролет.
Заспивай! Аз ще дойда с любовта,
понасяйки те в сънния си полет.

Живот от спомени

19:09 ч. 0 Comments

Срещаме се... и след туй се губим,
тъжно пак сърцата ни туптят
и далеч един от друг се будим,
всеки тръгнал сам по своя път.

Всичко във живота ни е сложно.
Трудно се възкръсва от прахта.
Влюбваме се... ала невъзможно.
Няма справедливост в любовта.

Никога не ще се срещнем вече,
дните ни безжалостно хвърчат,
спомените бягат надалече,
сладките ни мигове горчат.

Вдишваме живота без почивки,
тръните по пътя боси газим
и за всички сълзи и усмивки,
място във сърцата си ще пазим.

Завинаги

15:24 ч. 0 Comments

Тая нощ си отивам в съня.
Но дори и без мен да се съмне,
инкогнито със теб ще вървя,
бавно крачещ по сенките тъмни.

Като лъч в непрогледен тунел.
Като фар във мъгливите бури.
Светлината над тебе довел,
ще надничам от облачни кули.

И над тебе любима ще бдя,
като лунна пътека от спомен.
Като път във безкрайна гора.
Като шепот в страха ти прогонен.

Аз не бих те оставил сама
във студените мрачни палати
и дори да се свърши света,
за последно ще грейна в деня ти.

В края на пътя

12:35 ч. 0 Comments

Приготви се! Почти не остана.
Още само секунда - и край.
Пак дали ще се видим - не зная.
След живота ни - има ли Рай?

Колко дълъг е пътя към края!
Колко много мечти отлетяха!
Колко учих - а нищо не зная!
Колко болка очите видяха!

Ако пак се родим непознати -
тъй далече във следващ живот,
ще усетя ли пак любовта ти -
под безкрайния син небосвод?

Ако всеки от нашите спомени -
отлети безвъзвратно от тук,
ще се срещнем ли някога - влюбени -
в някой свят - по различен и друг?

Колко дълга е в края пътеката,
колко тясна...почти извървяна!
Няма лек за смъртта във аптеката.
Приготви се! Почти не остана.

Не заспивай

12:33 ч. 0 Comments

Не заспивай преди да е съмнало -
нека първо да легне луната,
нека първо изсвирят щурците -
серенада за тебе в тъмата!

И недей се обръща обратно -
пак заспала с лице към стената,
нека в своето нощно пътуване -
завърти те в прегръдка земята!

И протегнали пръсти във мрака -
по небето да трием звездите,
че от утре отново сълзата -
ще забърсваме тъй от очите.

И така, зажадняла отпивай -
от мига със нестихващи глътки,
тази вечер недей да заспиваш -
остани в моите нежни прегръдки!

Нека изгрева тъй да посрещнем,
нека първи лъчи да те сгряват,
че от утре, след дългите нощи -
само тъжни слънца...ще изгряват!

Залязващо слънце

12:23 ч. 0 Comments

Не искаш със мен да си пак.
В очите ми спят океани.
Във дните ми спуска се мрак.
Дали ме обичаш?! Едва ли!

Отива си с тебе деня
и болката идва за още,
а тъжната бяла луна -
наднича в самотните нощи.

Къде си безумна любов?
Нима всяка мисъл лъжа е?
Защо пак със изгрева нов -
небето на тебе ухае?

Къде си се спряла сега -
по пътя за тебе орисан
на своята бурна река?
Откри ли мечтания пристан?

Дали щом настъпи деня -
пак топлият бриз ще ме гали?
И гаснейки, бавно горя.
Дали ме обичаш?! Едва ли!

Усмивка в облаците

19:37 ч. 0 Comments

Където заспало е слънцето голо,
на другият облак ела,
върви все напред и не гледай надолу,
и смело подай ми ръка!

И щом се усмихнеш, денят се усмихва.
Обичам те пак... и преди!
По розово-синият облак утихват
стъпките, боси мечти.

И нощем пробягват по хладния пясък,
прескачат в морето вълни.
И само във тъмното птичия крясък
остава след тях да боли.

Тръгваш си

18:53 ч. 0 Comments

Аз съм влюбен във теб. Ти във друг.
Бавно мрака душата ми смуче.
И до днес, на съдбата напук,
дълго чаках, любов, да се случиш.

Някак бавно потъва в мъгла
светофара до гарата прашен
и дълбоко заспива града
във прегръдките сини на здрача.

И със теб си отива деня,
и по пустите улици крачи,
а на жълт тротоар под дъжда
аз седя със цигара... и плача.

Прощално

18:12 ч. 0 Comments

Не ме ли искаш? Няма да ти преча!
Каквото мислиш просто го кажи!
Не ме обичаш? Трябва ли да плача,
щом сълзи няма в моите очи?

Не ме харесваш? Трябва ли да страдам?
Да сложа край на моите мечти?
Или да се обърна и да те забравя,
да спра да те обичам аз...почти?!

Не ме желаеш? Мисля,че е ясно,
отблъскваш се от моите ръце!
Сърцето ми - то бие толкоз бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?

И ако искаш можеш да обичаш всеки,
това е лесно и го запомни,
но трудно ще намериш някой,който те обича,
а лесно ще загубиш друг такъв дори!

Не ти ли липсвам?...Лесно ме оставяш,
доказала си го това преди
и днес-отново лесно ще забравиш
защото аз не съм във твоите мечти!

Не съм дори в мислите ти тъжни,
не съм и в парещите ти сълзи,
не съм и в сънищата ти любовни,
а просто онзи, който във краката ти пълзи!

И нижат се година след година
но помня още онзи мрачен ден,
на тази пейка, в тази бяла зима
когато каза, че не искаш да си с мен!

Снегът топеше се при допира с сълзите ми,
изливащи се като водопад
и вятърът замръзваше в очите ми,
замлъкна този скапан шибан град!

Тогава сякаш всичко спря за миг,
заспах тогава своя зимен сън,
в който чувах само своя вик,
а ти...остана някъде навън!

Не ме обичаш-мисля,че е ясно,
тогава пусна моите ръце!
Сърцето ми - то бие още бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?


на Татяна