Косите ти са къдрави върби
край тясна криволичеща пътека
където бавно вятъра върви,
погалващ нощем мислите ти леко.
В очите ти разтапят се дъги.
По устните ти парят дъждовете.
Калинка във сърцето ти лети,
което е красиво горско цвете.
И често слушам просто как мълчиш,
когато ти е много мързеливо,
когато сутрин с първите лъчи
събуждаш се... когато си отивам.
край тясна криволичеща пътека
където бавно вятъра върви,
погалващ нощем мислите ти леко.
В очите ти разтапят се дъги.
По устните ти парят дъждовете.
Калинка във сърцето ти лети,
което е красиво горско цвете.
И често слушам просто как мълчиш,
когато ти е много мързеливо,
когато сутрин с първите лъчи
събуждаш се... когато си отивам.
0 коментара:
Публикуване на коментар