НЕотминала любов

13:33

Често пъти спирам да вървя,
искайки назаде да пристъпя,
бягайки през гъстата мъгла,
дето се е спуснала над пътя.

До дето със треперещи крака
не стигна там, където пътя пари,
до там, където срещнах любовта
и там, където ти ме изостави.

И скитащ, без посока и съдба,
във тебе искам лудо да се влюбя,
до силната прегръдка на нощта,
когато дойде време да те губя.