Пързаляш се по слънчеви дъги,
люлееш се на облаци от нежност,
небето във прегръдка те върти
и с вятъра се гониш до небрежност.
До дето вече слънце натежи
над тихо свечерените поляни
и залеза започне да жуми,
преди да се опита да те хване.
Когато уморен денят заспи
и всеки срам се готви да си ляга,
е време за пораснали игри,
и в погледа ти... бавно се стопявам.
люлееш се на облаци от нежност,
небето във прегръдка те върти
и с вятъра се гониш до небрежност.
До дето вече слънце натежи
над тихо свечерените поляни
и залеза започне да жуми,
преди да се опита да те хване.
Когато уморен денят заспи
и всеки срам се готви да си ляга,
е време за пораснали игри,
и в погледа ти... бавно се стопявам.
0 коментара:
Публикуване на коментар