Търси се

14:45 ч.

Моят път е алея крайбрежна
изтъкана от лунни мечти,
аз не искам да губя надежда
и да вярвам в решени съдби.

Време-кулата леко се клати,
мисълта ми за теб я крепи.
Любовта ми издига палати
и ранена след туй ги руши.

Между устните бавно се стичат
тихи думи на скитащ се зов,
а пък аз все така те обичам
ненамерена моя любоя.

И на метри живота се носи
все пред мен във нестихващ се бяг,
и в море от бездънни въпроси
търся теб на отсрещния бряг.