Игри на "Сбогом"

12:35 0 Comments

Аз няма да ти преча вече. Няма!
И болката във мене ще подтискам,
когато казваш пак да те забравя,
а всъщност още искаш, да те искам.

И колкото и "Сбогом" да повтаряш,
след всичките ни минали раздели,
ти никога не можеш да забравиш,
за времето прекарано със мене.

Но някой ден, когато се протегнеш,
аз няма да съм там и да те хвана.
Адио, ми аморе, няма време
и чао, сайонара, досвиданья!

Етикети:  

Лека нощ!

22:59 0 Comments

Лека нощ, когато се прозяваш,
някъде към седем сутринта,
в утрото, когато бавно ставаш,
в първите минути на деня.

Лека нощ, макар и индиректно!
И да е дванайсет на обяд,
и да е безжалостно напекло
слънцето над бързащия град.

Лека нощ, дори и да е светло,
в капналия, късен следобяд,
даже да се спуска много леко,
мрака над въртящия се свят.

Лека нощ на теб, незабравима!
Чакам те със всеки изгрев нов.
Вярвам, че наистина те има,
моя незалязваща любов.

Етикети:  

НЕотминала любов

13:33 0 Comments

Често пъти спирам да вървя,
искайки назаде да пристъпя,
бягайки през гъстата мъгла,
дето се е спуснала над пътя.

До дето със треперещи крака
не стигна там, където пътя пари,
до там, където срещнах любовта
и там, където ти ме изостави.

И скитащ, без посока и съдба,
във тебе искам лудо да се влюбя,
до силната прегръдка на нощта,
когато дойде време да те губя.

Етикети:  

Търси се

14:45 0 Comments

Моят път е алея крайбрежна
изтъкана от лунни мечти,
аз не искам да губя надежда
и да вярвам в решени съдби.

Време-кулата леко се клати,
мисълта ми за теб я крепи.
Любовта ми издига палати
и ранена след туй ги руши.

Между устните бавно се стичат
тихи думи на скитащ се зов,
а пък аз все така те обичам
ненамерена моя любоя.

И на метри живота се носи
все пред мен във нестихващ се бяг,
и в море от бездънни въпроси
търся теб на отсрещния бряг.

Етикети:  

Игра

20:21 0 Comments

Пързаляш се по слънчеви дъги,
люлееш се на облаци от нежност,
небето във прегръдка те върти
и с вятъра се гониш до небрежност.

До дето вече слънце натежи
над тихо свечерените поляни
и залеза започне да жуми,
преди да се опита да те хване.

Когато уморен денят заспи
и всеки срам се готви да си ляга,
е време за пораснали игри,
и в погледа ти... бавно се стопявам.

Етикети:  

Мълчаливо

18:06 0 Comments

Косите ти са къдрави върби
край тясна криволичеща пътека
където бавно вятъра върви,
погалващ нощем мислите ти леко.

В очите ти разтапят се дъги.
По устните ти парят дъждовете.
Калинка във сърцето ти лети,
което е красиво горско цвете.

И често слушам просто как мълчиш,
когато ти е много мързеливо,
когато сутрин с първите лъчи
събуждаш се... когато си отивам.

Етикети:  

В старата къща на душата ми

0:57 0 Comments

Във погледа ми спуска се нощта,
на гоненица сенките играят
и свирейки по плочките с дъжда,
небето се опитва да мечтае.

Зад кръпките на старото перде
аз вехна като цвете в празна ваза,
в прозорците почукват ветрове
и бавно се катерят по перваза.

Във стаята се носи самота
и мъка по стените разпилява,
часовникът тиктака без стрелка,
а мрака се разстила от тавана.

И гледайки през пясъчни сълзи,
във ъглите се крият стари рани,
а времето не спира да пълзи,
опитвайки се здраво да ме хване.

Етикети:  

Вдъхновено

18:20 0 Comments

Всичко е написано по мен,
даже да се мъча да го скрия.
Бавно пак разцъфваш в моя ден,
в нищото на моята пустиня.

В края на безкрайното небе
дето във душата ми бушува,
моят облак все към теб гребе,
колкото и бури да му струва.

В пясъка ми парещо-студен
перла си сред хилядите миди.
Всичко е написано по мен,
стига да поискаш да го видиш.

Етикети:  

Абонамент за: Публикации (Atom)