Не ме ли искаш? Няма да ти преча!
Каквото мислиш просто го кажи!
Не ме обичаш? Трябва ли да плача,
щом сълзи няма в моите очи?
Не ме харесваш? Трябва ли да страдам?
Да сложа край на моите мечти?
Или да се обърна и да те забравя,
да спра да те обичам аз...почти?!
Не ме желаеш? Мисля,че е ясно,
отблъскваш се от моите ръце!
Сърцето ми - то бие толкоз бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?
И ако искаш можеш да обичаш всеки,
това е лесно и го запомни,
но трудно ще намериш някой,който те обича,
а лесно ще загубиш друг такъв дори!
Не ти ли липсвам?...Лесно ме оставяш,
доказала си го това преди
и днес-отново лесно ще забравиш
защото аз не съм във твоите мечти!
Не съм дори в мислите ти тъжни,
не съм и в парещите ти сълзи,
не съм и в сънищата ти любовни,
а просто онзи, който във краката ти пълзи!
И нижат се година след година
но помня още онзи мрачен ден,
на тази пейка, в тази бяла зима
когато каза, че не искаш да си с мен!
Снегът топеше се при допира с сълзите ми,
изливащи се като водопад
и вятърът замръзваше в очите ми,
замлъкна този скапан шибан град!
Тогава сякаш всичко спря за миг,
заспах тогава своя зимен сън,
в който чувах само своя вик,
а ти...остана някъде навън!
Не ме обичаш-мисля,че е ясно,
тогава пусна моите ръце!
Сърцето ми - то бие още бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?
на Татяна
Каквото мислиш просто го кажи!
Не ме обичаш? Трябва ли да плача,
щом сълзи няма в моите очи?
Не ме харесваш? Трябва ли да страдам?
Да сложа край на моите мечти?
Или да се обърна и да те забравя,
да спра да те обичам аз...почти?!
Не ме желаеш? Мисля,че е ясно,
отблъскваш се от моите ръце!
Сърцето ми - то бие толкоз бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?
И ако искаш можеш да обичаш всеки,
това е лесно и го запомни,
но трудно ще намериш някой,който те обича,
а лесно ще загубиш друг такъв дори!
Не ти ли липсвам?...Лесно ме оставяш,
доказала си го това преди
и днес-отново лесно ще забравиш
защото аз не съм във твоите мечти!
Не съм дори в мислите ти тъжни,
не съм и в парещите ти сълзи,
не съм и в сънищата ти любовни,
а просто онзи, който във краката ти пълзи!
И нижат се година след година
но помня още онзи мрачен ден,
на тази пейка, в тази бяла зима
когато каза, че не искаш да си с мен!
Снегът топеше се при допира с сълзите ми,
изливащи се като водопад
и вятърът замръзваше в очите ми,
замлъкна този скапан шибан град!
Тогава сякаш всичко спря за миг,
заспах тогава своя зимен сън,
в който чувах само своя вик,
а ти...остана някъде навън!
Не ме обичаш-мисля,че е ясно,
тогава пусна моите ръце!
Сърцето ми - то бие още бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?
на Татяна
0 коментара:
Публикуване на коментар