Спиш ли? Или будна си в нощта?
Нека лека нощ ти пожелая
с приказка от края на света,
случила се някъде под Рая.
В тъмното на своята съдба
скитало едно момче в безкрая,
търсило по пътя любовта,
името му - няма да узнаеш.
А някъде, от другата страна,
в една градина плачело момиче,
сълзите и родили пролетта,
в душата и поникнало кокиче.
Коя е тя? На колко е била?
И името и - няма да узная,
но чувал съм, че имала крила
и някога живеела във Рая.
Легендите разказват за това,
как ангелът се влюбил във момчето,
как скършили и белите крила,
прокуждайки я всички от небето.
И скитайки из ничия земя,
наказана невидима да крачи
по черните пътеки на нощта,
вървяла и не спирала да плаче.
И лутали се цял живот така
из празните пустини и палати.
Такава била тяхната съдба,
към себе си да скитат - непознати.
И аз те търся. Просто знай това!
Плачеш ли? Навън е вече пролет.
Заспивай! Аз ще дойда с любовта,
понасяйки те в сънния си полет.
Камбана
Преди 4 седмици
0 коментара:
Публикуване на коментар