Не искаш със мен да си пак.
В очите ми спят океани.
Във дните ми спуска се мрак.
Дали ме обичаш?! Едва ли!
Отива си с тебе деня
и болката идва за още,
а тъжната бяла луна -
наднича в самотните нощи.
Къде си безумна любов?
Нима всяка мисъл лъжа е?
Защо пак със изгрева нов -
небето на тебе ухае?
Къде си се спряла сега -
по пътя за тебе орисан
на своята бурна река?
Откри ли мечтания пристан?
Дали щом настъпи деня -
пак топлият бриз ще ме гали?
И гаснейки, бавно горя.
Дали ме обичаш?! Едва ли!
В очите ми спят океани.
Във дните ми спуска се мрак.
Дали ме обичаш?! Едва ли!
Отива си с тебе деня
и болката идва за още,
а тъжната бяла луна -
наднича в самотните нощи.
Къде си безумна любов?
Нима всяка мисъл лъжа е?
Защо пак със изгрева нов -
небето на тебе ухае?
Къде си се спряла сега -
по пътя за тебе орисан
на своята бурна река?
Откри ли мечтания пристан?
Дали щом настъпи деня -
пак топлият бриз ще ме гали?
И гаснейки, бавно горя.
Дали ме обичаш?! Едва ли!
0 коментара:
Публикуване на коментар