Завинаги

15:24

Тая нощ си отивам в съня.
Но дори и без мен да се съмне,
инкогнито със теб ще вървя,
бавно крачещ по сенките тъмни.

Като лъч в непрогледен тунел.
Като фар във мъгливите бури.
Светлината над тебе довел,
ще надничам от облачни кули.

И над тебе любима ще бдя,
като лунна пътека от спомен.
Като път във безкрайна гора.
Като шепот в страха ти прогонен.

Аз не бих те оставил сама
във студените мрачни палати
и дори да се свърши света,
за последно ще грейна в деня ти.