Тая нощ си отивам в съня.
Но дори и без мен да се съмне,
инкогнито със теб ще вървя,
бавно крачещ по сенките тъмни.
Като лъч в непрогледен тунел.
Като фар във мъгливите бури.
Светлината над тебе довел,
ще надничам от облачни кули.
И над тебе любима ще бдя,
като лунна пътека от спомен.
Като път във безкрайна гора.
Като шепот в страха ти прогонен.
Аз не бих те оставил сама
във студените мрачни палати
и дори да се свърши света,
за последно ще грейна в деня ти.
Но дори и без мен да се съмне,
инкогнито със теб ще вървя,
бавно крачещ по сенките тъмни.
Като лъч в непрогледен тунел.
Като фар във мъгливите бури.
Светлината над тебе довел,
ще надничам от облачни кули.
И над тебе любима ще бдя,
като лунна пътека от спомен.
Като път във безкрайна гора.
Като шепот в страха ти прогонен.
Аз не бих те оставил сама
във студените мрачни палати
и дори да се свърши света,
за последно ще грейна в деня ти.
0 коментара:
Публикуване на коментар