Аз дълго те чаках във мрак,
студените нощи намразих,
намразих съня и не спях,
и буден умората газих.
Аз чаках те с първи лъчи
из тъмната стая да минеш
и в моите сънливи очи,
страха от нощта да изтриеш.
Но нямам какво да ти дам
и няма какво да ми върнеш,
и чакам - самотен и сам,
нощта моят сън да прегърне.
Сърцето ми кротко мълчи
и в тъмното бавно изстива,
и в мрака, затворил очи,
прости ми, но вече заспивам!
студените нощи намразих,
намразих съня и не спях,
и буден умората газих.
Аз чаках те с първи лъчи
из тъмната стая да минеш
и в моите сънливи очи,
страха от нощта да изтриеш.
Но нямам какво да ти дам
и няма какво да ми върнеш,
и чакам - самотен и сам,
нощта моят сън да прегърне.
Сърцето ми кротко мълчи
и в тъмното бавно изстива,
и в мрака, затворил очи,
прости ми, но вече заспивам!
0 коментара:
Публикуване на коментар