Сън ли си?

19:12 0 Comments

Сънувам все един и същи сън.
Една поляна. И едно момиче.
Навярно би подминала навън,
но в моят свят безумно ме обичаш.

Сънувам все един и същи път,
по който като вятъра те гоня.
Навярно ще забравиш за мигът,
за който утре няма да си спомняш.

Сънувам те, в зелената трева,
където със усмивка пак изгряваш
и с босите си, бягащи крака,
глухарчетата нежно разпиляваш.

Сънувам те в полета от мечти,
обгърнати от облачни копнежи
и зная, че събудя ли се, ти,
едва ли точно мен ще забележиш.

 

Танатофобия

19:12 0 Comments

Аз дълго те чаках във мрак,
студените нощи намразих,
намразих съня и не спях,
и буден умората газих.

Аз чаках те с първи лъчи
из тъмната стая да минеш
и в моите сънливи очи,
страха от нощта да изтриеш.

Но нямам какво да ти дам
и няма какво да ми върнеш,
и чакам - самотен и сам,
нощта моят сън да прегърне.

Сърцето ми кротко мълчи
и в тъмното бавно изстива,
и в мрака, затворил очи,
прости ми, но вече заспивам!

 

Приказка за лека нощ

19:11 0 Comments

Спиш ли? Или будна си в нощта?
Нека лека нощ ти пожелая
с приказка от края на света,
случила се някъде под Рая.

В тъмното на своята съдба
скитало едно момче в безкрая,
търсило по пътя любовта,
името му - няма да узнаеш.

А някъде, от другата страна,
в една градина плачело момиче,
сълзите и родили пролетта,
в душата и поникнало кокиче.

Коя е тя? На колко е била?
И името и - няма да узная,
но чувал съм, че имала крила
и някога живеела във Рая.

Легендите разказват за това,
как ангелът се влюбил във момчето,
как скършили и белите крила,
прокуждайки я всички от небето.

И скитайки из ничия земя,
наказана невидима да крачи
по черните пътеки на нощта,
вървяла и не спирала да плаче.

И лутали се цял живот така
из празните пустини и палати.
Такава била тяхната съдба,
към себе си да скитат - непознати.

И аз те търся. Просто знай това!
Плачеш ли? Навън е вече пролет.
Заспивай! Аз ще дойда с любовта,
понасяйки те в сънния си полет.

Етикети:  

Живот от спомени

19:09 0 Comments

Срещаме се... и след туй се губим,
тъжно пак сърцата ни туптят
и далеч един от друг се будим,
всеки тръгнал сам по своя път.

Всичко във живота ни е сложно.
Трудно се възкръсва от прахта.
Влюбваме се... ала невъзможно.
Няма справедливост в любовта.

Никога не ще се срещнем вече,
дните ни безжалостно хвърчат,
спомените бягат надалече,
сладките ни мигове горчат.

Вдишваме живота без почивки,
тръните по пътя боси газим
и за всички сълзи и усмивки,
място във сърцата си ще пазим.

Етикети:  

Завинаги

15:24 0 Comments

Тая нощ си отивам в съня.
Но дори и без мен да се съмне,
инкогнито със теб ще вървя,
бавно крачещ по сенките тъмни.

Като лъч в непрогледен тунел.
Като фар във мъгливите бури.
Светлината над тебе довел,
ще надничам от облачни кули.

И над тебе любима ще бдя,
като лунна пътека от спомен.
Като път във безкрайна гора.
Като шепот в страха ти прогонен.

Аз не бих те оставил сама
във студените мрачни палати
и дори да се свърши света,
за последно ще грейна в деня ти.

Етикети:  

В края на пътя

12:35 0 Comments

Приготви се! Почти не остана.
Още само секунда - и край.
Пак дали ще се видим - не зная.
След живота ни - има ли Рай?

Колко дълъг е пътя към края!
Колко много мечти отлетяха!
Колко учих - а нищо не зная!
Колко болка очите видяха!

Ако пак се родим непознати -
тъй далече във следващ живот,
ще усетя ли пак любовта ти -
под безкрайния син небосвод?

Ако всеки от нашите спомени -
отлети безвъзвратно от тук,
ще се срещнем ли някога - влюбени -
в някой свят - по различен и друг?

Колко дълга е в края пътеката,
колко тясна...почти извървяна!
Няма лек за смъртта във аптеката.
Приготви се! Почти не остана.

Етикети:  

Не заспивай

12:33 0 Comments

Не заспивай преди да е съмнало -
нека първо да легне луната,
нека първо изсвирят щурците -
серенада за тебе в тъмата!

И недей се обръща обратно -
пак заспала с лице към стената,
нека в своето нощно пътуване -
завърти те в прегръдка земята!

И протегнали пръсти във мрака -
по небето да трием звездите,
че от утре отново сълзата -
ще забърсваме тъй от очите.

И така, зажадняла отпивай -
от мига със нестихващи глътки,
тази вечер недей да заспиваш -
остани в моите нежни прегръдки!

Нека изгрева тъй да посрещнем,
нека първи лъчи да те сгряват,
че от утре, след дългите нощи -
само тъжни слънца...ще изгряват!

Етикети:  

Залязващо слънце

12:23 0 Comments

Не искаш със мен да си пак.
В очите ми спят океани.
Във дните ми спуска се мрак.
Дали ме обичаш?! Едва ли!

Отива си с тебе деня
и болката идва за още,
а тъжната бяла луна -
наднича в самотните нощи.

Къде си безумна любов?
Нима всяка мисъл лъжа е?
Защо пак със изгрева нов -
небето на тебе ухае?

Къде си се спряла сега -
по пътя за тебе орисан
на своята бурна река?
Откри ли мечтания пристан?

Дали щом настъпи деня -
пак топлият бриз ще ме гали?
И гаснейки, бавно горя.
Дали ме обичаш?! Едва ли!

Етикети:  

Усмивка в облаците

19:37 0 Comments

Където заспало е слънцето голо,
на другият облак ела,
върви все напред и не гледай надолу,
и смело подай ми ръка!

И щом се усмихнеш, денят се усмихва.
Обичам те пак... и преди!
По розово-синият облак утихват
стъпките, боси мечти.

И нощем пробягват по хладния пясък,
прескачат в морето вълни.
И само във тъмното птичия крясък
остава след тях да боли.

Етикети:  

Тръгваш си

18:53 0 Comments

Аз съм влюбен във теб. Ти във друг.
Бавно мрака душата ми смуче.
И до днес, на съдбата напук,
дълго чаках, любов, да се случиш.

Някак бавно потъва в мъгла
светофара до гарата прашен
и дълбоко заспива града
във прегръдките сини на здрача.

И със теб си отива деня,
и по пустите улици крачи,
а на жълт тротоар под дъжда
аз седя със цигара... и плача.

Етикети:  

Прощално

18:12 0 Comments

Не ме ли искаш? Няма да ти преча!
Каквото мислиш просто го кажи!
Не ме обичаш? Трябва ли да плача,
щом сълзи няма в моите очи?

Не ме харесваш? Трябва ли да страдам?
Да сложа край на моите мечти?
Или да се обърна и да те забравя,
да спра да те обичам аз...почти?!

Не ме желаеш? Мисля,че е ясно,
отблъскваш се от моите ръце!
Сърцето ми - то бие толкоз бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?

И ако искаш можеш да обичаш всеки,
това е лесно и го запомни,
но трудно ще намериш някой,който те обича,
а лесно ще загубиш друг такъв дори!

Не ти ли липсвам?...Лесно ме оставяш,
доказала си го това преди
и днес-отново лесно ще забравиш
защото аз не съм във твоите мечти!

Не съм дори в мислите ти тъжни,
не съм и в парещите ти сълзи,
не съм и в сънищата ти любовни,
а просто онзи, който във краката ти пълзи!

И нижат се година след година
но помня още онзи мрачен ден,
на тази пейка, в тази бяла зима
когато каза, че не искаш да си с мен!

Снегът топеше се при допира с сълзите ми,
изливащи се като водопад
и вятърът замръзваше в очите ми,
замлъкна този скапан шибан град!

Тогава сякаш всичко спря за миг,
заспах тогава своя зимен сън,
в който чувах само своя вик,
а ти...остана някъде навън!

Не ме обичаш-мисля,че е ясно,
тогава пусна моите ръце!
Сърцето ми - то бие още бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?


на Татяна

Етикети:  

Абонамент за: Публикации (Atom)